В североизточния ъгъл на България има един град,чието име значи –доброта!Той е достатъчно отдалечен от останалите български градове,че единственото,което се знае за него е –житницата на България!Това не е малко,но не е всичко за този спотаил се до сами границата на България добър град.
Преди да си решил да посетиш този град,добре е да знаеш това,за да стъпваш на пръсти по земята му!
Тук е имало живот три века преди Христа.Тук са се раждали и са си играели деца.В археологическия музей може да се види биберон от тогавашното време.
/ http://www.museum.dobrich.net/index2.php/-има снимка на гердан.
http://www.museum.dobrich.net/index2.php
http://www.museum.dobrich.net/index2.php
Майките им са насели накити,бащите им са воювали!Животът на хората от миналото на Добрич можеш да усетиш,ако откраднеш няколко часа от цивилизования си задъхан ден.Казвам няколко часа,защото археологическия музей на града разполага с над 163 000 експоната.Съхранява находки от най-ранната протоцивилизация на човечеството по западния бряг на Черно море.От траки,славяни и прабългари,от скити,сармати,елини ,римляни и келти,от готи,печенеги,кумани и татари.
http://www.museum.dobrich.net/index2.php
/можеш да свалиш каквито снимки си харесаш/
Уникална колекция от прабългарска керамика,автентично погребение от най-големия праисторически некропол.
Не всичко започва с теб и не всичко завършва с мен....
За съжаление животът на хората ползвали някога всичко това,което виждаш бил прекъснат от опустошителните нашествия на печенегите в края на ХІ век.
И животът тук замира...
Безлюдно и самотно е било и по време на Второто Българско царство...
Един пътуващ турски търговец харесва това кръстопътно място и създава селище,което наси името му два века.Хаджиоглу Пазарджик.
Имало е над 1000 къщи,100 дюкяна,3 хана,3 хамама-бани,12 джамии и 12 училища!Населението е било само турско.
Първите български заселници са дошли в началото на 19 век от Балкана и Беломорието.Населението стига 12 000 души.
Етнографският музей е в една от най-интересните възрожденски къщи запазена и до днес.Дарена е от наследниците на търговеца-балканджия Димитър Друмев.Реставрирана през 1970 година.
Ако я посетиш се приготви да видиш интересни и учудващи неща от добруджанския бит.
Добруджанската пееща каруца!Звънът,който се получава от удара на зиловете с главнините е правел каруците пеещи.В приземното помещение „маза”ще видиш типичните съдове и предмети ползвани от добруджанското семейство на полето и у дома.
Някога Сократ пише за хората ,живеещи по земята на древна Добруджа,че са изключително скромни,работливи и смели!Тук има автентично рало,с което добруджанеца е успял да опитоми суровата добруджанска степ.
Има една дървена платформа,която се слага върху ожънатото жито,нарича се – диканя.Използвана за вършитба,вероятно „помни”още детската глъч.
Не се чуди,просто децата много са се забавлявали когато се е вършеело-возили са се на диканята и с тяхната тежест по-добре се е овършавала житото.
Има стан,с който добруджанката е тъкала платно и после сама е изработвала спретнатите добруджански носии.
Добруджанските носии са толкова различни-запазили са особената хубост на тракийските и балкански преселници.
„Къщи”-така е наричал добруджанеца тази стая.Домочадието се е събирало около огнището.Уют и спокойствие са намирали хората в тази стая.Собата е стаята за спане.Оригинална детска люлка и така модните за тогавашното време –брашовски сандъци.На горния кат ще видиш по-градски стил на обзавеждане. Качи се внимателно по стълба,която води към горния кат.Добре сме дошли в гостната стая!Ако нашето гостуване беше преди два века-непременно стопанката на дома щеше да сложи върху горещите въглени в мангала, джезвето с ароматно кафе.После да ни го поднесе във виенски порцелан,да сервира бяло сладко,да ни почерпи и с музика от хармониума.
Даваш ли петте изнервени минути с кафе в пласмасова чашка –за една глътка въздух от тогавашната атмосфера?Да не мислим за друго ,а да продължим вълнуващата разходка.
Знаеш от дете,че най–интересните неща са винаги в килера.В килера на етнографската къща в Добрич има нещо уникално и необяснимо-лъжица за курбан.Правена от неизвестен майстор.
Преди година датски историци са изследвали тази лъжица.Това,което са открили все още няма разумно обяснение-на лъжицата са издълбани всички религиозни символи на действащите днес религии.
Има още един добруджански дом подреден също с толкова обич и скромност.По туристическите справочници може да го намериш като „родната къща на Йордан Йовков”,като къща –музей”Йордан Йовков”...Истината е,че това е родната къща на съпругата на „певеца на Добруджа”.В една от стаите,Деспина и 15 години по-възрастния от нея Йордан Йовков са се венчали.В нея има скромно застлано легло. Присъстват портретите на Раковски и Стефан Караджа.
Маса,на която са писани Йовковите творби,които според думите на Назъм Хикмет е трябвало да бъдат предложени за Нобелова награда.Но тази награда се връчва само приживе.
Йовков продължава да живее в сърцата на всички добруджанци.
Роднините на Деспина даряват родната си къща ,за да се превърне в музей на Йордан Йовков,през годините техните дарения стават толкова много,че за 100 годишнината от неговото рождение се построява дом-паметник”Йордан Йовков”
„Йовков издигна своя Антимовски хан в нашата литература и го насели с добруджанци,а добруджанци му издигнаха този прекрасен дом,като така изразиха своята голяма любов и почит към творчеството и личността му.”-това са думите на дъщеря му,записани в летописната книга на дома.
Сградата на литературния дом-паметник от-вън прилича на възрожденска българска къща.
Посреща те във фоайето керамична пано -изработено от Стоимен Стоилов.Негови графики има в Лувъра.
Предстои да видиш експонати,пазещи частици от живота и творческата работа на „Певецът на Добруджа”Съприкосновението с Йовков е много лично и съкровено...човек сам трябва да се влезе в този свят...
Не е зле да влезеш в природния музей на град Добрич,за да видиш какво е останало от онези същества,които си нямат парламент с депутати,защитаващи техните права.Тук няма да получиш суха информация,всичко ще видиш в диорами.Какво е диорама?Възстановка.Ще видиш диорама на водна пещера с типичните обитатели на крайморските пещери.Голям корморан ,прилеп и ръждив вечерник.Има и двойка зеленоглави патици.И зеленонога водна кокошка, и воден бик-той също е птица,а името му идва от звуците,които издава.Дроплата ,някога е била най-типичния вид за добруджанските степи.Сега може да се види по миграционния път.Има и възстановка от добруджанската степ!Сега съществува само в защитени местности.Има и диорама на гора със специфичен воден режим е изчезнала в Европа.В Добруджа е съхранена в единствената пълноводна през цялата година река Батовска.В друга диорама виждаш кои са успели да се приспособят в природата след човешката намеса.Жълтата стърчи опашка,фазана,пъдпъдъците и хитрия добруджански хомяк или както е по–известен хамстер са намерили нов дом в житните ниви.А слънчогледите са с компанията на пчелояда,гургулицата и,яребицата и заека.В широколистните гори на Добруджа ще чуеш горския,а може би и сирийския пъстър кълвач.Горския бекас,таралежа и сръндака са другите обитатели.Когато в една гора няма чакали задължително е присъствието на лисицата.Когато някой добричлия ти каже как се казва реката им-хайде да не се смееш!Суха река!Някога е била пълноводна,но след изсичане на горите тя започва да пресъхва.Сега Суха река е суходолие,с добре оформена долина във вид на каньон и високи отвесни скали.Това е природата на Добруджа.....за сега!
Усети ли с душата си защо трябва да преминеш на пръсти през този град? Знам,че винаги ще те тегли към този град,чието име значи доброта!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ
Благодаря ти :).
Приятни почивни дни!
17.10.2012 06:14
17.10.2012 06:27