Бамята (Abelmoschus esculentus) е цъфтящо растение, принадлежащо към семейство Слезови (Malvaceae), към което се причисляват много икономически важни растения, като памука, какаото, хибискуса и други. Бамята е известна също със синонима Hibiscus esculentus, тъй като преди е била класифицирана към род Хибискус, след което е отделена в Abelmoschus. Видът е многогодишен, но се отглежда като едногодишно растение. Цялото растение излъчва приятен аромат, наподобяващ карамфил.

В много англоезични страни бамята е известна като "дамски пръсти" (ladies" fingers), заради по-тънките, пръсто-образни шушулки на някои сортове.

В Африка и Азия растението е високо ценено векове наред, а приложение намират всичките му части.

Бамята е култигенно растение (растение, което е било променено от хората чрез процес на селективно размножаване). Точният й произход не е известен, поради алополиплоидния й характер (съдържа хромозомен набор на два различни вида - Abelmoschus ficulneus и A. tuberculatus).

Има три теории за произхода на бамята - от Южна Азия, Западна Африка и от Източна Африка. Привържениците на третата теория изтъкват наличието на предполагаемите "родители" на бамята в този район. Подкрепящите западноафриканския произход на растението напомнят за по-голямото разнообразие на бамя в тази част на континента. А привържениците на третата теория посочват източници за отглеждането й в Египет още през 2000 г. пр. н. е.

египтяните и маврите през 12-ти и 13-ти век използват арабската дума за растението, bamya, от което може да се съди, че е пренесено в Египет от Арабския полуостров. Според други източници обаче, бамята е навлязла много по-рано от Етиопия към Арабия през пролива Баб ел-Мандеб.

Какъвто и да е произхода на растението, днес то е широко разпространено и се отглежда в тропическите, субтропическите и топли райони с умерен климат по целия свят. Бамята е особено популярна в Африка, Индия, Филипините, Тайланд, Бразилия, Турция, Испания, Европа и южната част на САЩ.

 В България тя е пренесена от Мала Азия.У нас тя се отглежда в ограничени площи из  цялата страна. По големи площи тя заема в Горнооряховско,Тополовградско и Пловдивско.

Бамята се развива добре върху песъчливи и глинести почви, които трябва да са добре дренирани. Относно рН, бамята е толерантна към киселинни, неутрални и основни (алкални) почви, като може да расте и в силно алкални почви.

Това, към което е капризна бамята е топлината, слънцето и поливането. Растението е изключително топлолюбиво и не може да расте на сянка. Обича влагата както в почвата, така и във въздуха.

Коренът на бамята е с малко разклонения и силно развит.

Стъблото на бамята е високо от 30 до 250 см, макар да са регистрирани екземпляри високи 4 метра.Разклонява само в основата, като образува 2-7 разклонения. Стъблото на бамята е покрито с редки и остри власинки, които предизвикват силно дразнене на кожата. При едни сортове стъблото на бамята е зелено с червени петна, а при други - червено.

Листата на бамята са единични, прости, в основата на стъблото те са почти целокрайни, по средата - нарязани на 5 дяла, а към върха - дълбоко нарязани.

Цветовете са звънчеобразни, едри, лимоненожълти, разположени поединично в пазвите на листата. Бамята е факултативно (незадължително) самоопрашващо се растение.

Плодът е многогнездна пирамидална кутийка, която при някои сортове достига до 25 см дължина. При пълно узряване кутийката се пука по ръбовете и семената се изсипват.

Семената на бамята са обли, сферични или овални, приличащи на фиеви зрънца, с масленозелен до черен цвят и с тъмни фини чертички и с бяло връхче.

 Във всяко плодче има до 100 броя семенца, наредени в концентрични редове по дължината на плода, разделени чрез съвсем тънки ципи.

В младите (неузрели) плодници семенцата са бели на цвят.

Семената на бамята запазват кълняемостта си до 4-5 години. Абсолютното им тегло варира между 55 и 75 г.

Бамята е зеленчуковата култура, която се засява най-късно през пролетния сезон. По-късното засяване позволява почвата да се обработи чрез дискуване, след като се прибере предшестващата зеленчукова култура. При есенната оран се внасят калиеви и фосфорни торове на дълбочина около 28 до 30 см. Заради високите изисквания на бамята към определени температури, напролет почвата трябва да се преоре плитко, а после да се мине с фреза. Бамята се развива добре при високи температури и горещото време. Смята се, че най-подходящото време за засаждането й е веднага, след като е цъфнала акацията. В този период температурата на въздуха е приблизително около 20 градуса. Семената й поникват едва при почвена температура над 15оС. Почвата се нуждае от предварителна обработка, тъй като бамята изисква органични вещества и влажност Препоръчително е засяването да се осъществява на мястото на предшестващи зеленчукови култури, които предпазват почвата чиста от плевели. Най-често културите, засявани преди бамята, са репички и спанак. Много добре расте след култури, торени с оборски тор. Там, където лятото е прохладно, тя не успява да се развие добре. Интензивното слънчево греене е много благоприятно за нея. Не понася засенчване. Взискателна е и към влагата. При неполивни условия растенията остават дребни, дават незначителни добиви и некачествена продукция. При дълбоки и добре разработени почви за лични нужди може да се отглежда и при неполивни условия.

 Оптимална е обаче сравнително по-ниската въздушна влажност – 50 - 60 %. Много е взискателна към почвата. Развива се добре на дълбоки, влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви, които се торят редовно с оборски тор. На тежки и студени почви с високи подпочвени води добивите са ниски.

Най-разпространените сортове бамя у нас са три:

 Каваклийска бамя. Наричат я още черна, дребна бамя. Растенията са високи 2-2,2 метра. Стъблото е зелено с 3-4 прибрани разклонения. То е покрито с остри, зелени космици. Плодовете в техническа зрелост са къси, дебели и издути, с тъмнозелен цвят и остри, груби космици. Семената са сравнително дребни, обли, масленозелени до черни, гладки или окосмени. Каваклийската бамя е най-ранният местен сорт. Започва да дава плодове със 7-10 дни по-рано от другите. Младите й плодове се нижат и се сушат за консумация през зимата. Лясковска (Цариградска) бамя. Тя е най-отглежданият у нас сорт. Стъблото е зелено, високо до 1,2- 1,5 метра с 4 - 5 разклонения. Цветовете са по-едри от тези на Каваклийска бамя. Плодовете в техническа зрелост са дълги 5-7 сантиметра, тънки, нежни и крехки; по-бавно загрубяват от тези на Каваклийската бамя. Семената са сравнително едри, гладки, тъмнозелени. Лясковската бамя е средно ранен и добивен сорт, с качествена продукция, предназначен за готвене и консервиране.

Пловдивска (Червена) бамя. Стъблото е светлочервено, високо до 1 метър. Листата също са светлочервени. В техническа зрелост плодовете са дълги 4 - 5 сантиметра, по-дебели са от тези на Лясковска бамя. Сравнително ранен сорт, добивен, но се отглежда по-ограничено. Подготовката на почвата започва от есента с дълбока оран, при която се внася по 3 – 4 тона оборски тор на декар, 30 – 40 килограма фосфорен тор на декар и 20 – 30 килограма калиев тор на декар. Напролет поради късната сеитба са необходими и няколко допълнителни обработки - плитка оран с брануване, после се набраздява на разстояние 70-80 сантиметра. Преди сеитбата се тори с амониева селитра – 10 – 15 килограма на декар. Ако е сухо, преди сеитбата се полива - по възможност. Бамята се сее редово на разстояние 80 сантиметра между редовете и 8 - 10 сантиметра в реда през края на май - началото на юни. Сее се и на двуредови ленти при разстояние 70 сантиметра между лентите, 40 сантиметра между редовете в лентата и 15-20 сантиметра между растенията в реда. Дълбочината на засяване е 4 - 5 сантиметра, сеитбената норма е 1,5 – 2,0 килограма на декар, а семената на бамята поникват след 10 - 15 дни. Борбата срещу плевелите се води чрез окопаване и плевене. През вегетацията бамята се окопава 2-3 пъти. Подхранва се 1-2 пъти с амониева селитра, с по 7,0 – 12,0 килограма на декар. Не се допуска почвено засушаване - посевите редовно се поливат. Поливките са много необходими през периода на плододаване, за да бъдат плодовете повече, по-нежни и по-вкусни. След 60-70 дни от поникването първите плодове са готови за откъсване. Беритбата на бамята се извършва ежедневно или през ден, тъй като плодовете бързо застаряват и загрубяват. Берат се младите и крехки плодове с дължина 3 - 5 сантиметра. Беритбата на бамята продължава до падането на първите есенни слани. Набраните плодове трябва да се консумират или консервират, защото при съхраняване загрубяват.

В традиционната източна медицина листата и незрелите плодове на бамята се използват от векове. Тя помахала на хората да запазят здравето и красотата си.

Под формата на лапи те се прилагат за облекчаване на болката, овлажняване на кожата, предизвикване на изпотяване, предотвратяване на скорбут и лечение на инфекции на пикочните пътища. Отварата от младите плодчета се прилага при простудни инфекции, дизурия и гонорея.

В Конго (Бразавил) отвара от листата се прилага при сърдечни болки и за улесняване на раждането.

Сокът от корените се използва външно в Непал за лечение на порязвания, рани и циреи. А в полуостров Малака коренът е бил използван за лечение на сифилис.

Клеят на бамята се използва за подмяна на плазмата в кръвта и за увеличаване на кръвния обем.За получаване на клей, неузрелите шушулки се нарязват на филийки и се поставят във вода, която след това се вари. Клеят е киселинен полизахарид, съставен от галактуронова киселина, рамноза и глюкоза и има тенденция да се разпада при прегряване.Отварата от печени семена действа спазмолитично и потогонно.Според проведени проучвания, приемът на стрити на прах семена и кора на растението бамя е ефективен при хиперлипидемия и диабет. Резултатите показват значително повишаване нивото на хемоглобина (Hb) и общия протеин (TP); намаляване на серумната глутамат-пируват трансфераза (SGPT) и нивото на гликирания хемоглобин (HbA1); както и нормализиране на липидния профил.

  В Западна Африка и Югоизточна Азия се използват младите листа на растението като зеленчуци, така както спанакът например. Понякога се изсушават и смилат на прах за дългосрочно съхранение. При недостиг на храна, в тези райони се консумират дори цветните пъпки и листенцата на цвета, най-често варени.

В някои области, печените семена от бамя се смилат и се използва като заместител на кафето. В Централна Америка, Африка и Малайзия са смятани за най-добрият заместител на кафето.

Семената на бамя често се използват както зърната на граха, боба или лещата, в ястия с ориз и супи. В Нигерия се приготвя традиционно ястие от семена на бамя, известно като dandawan betso. В Индия от тях се приготвят ароматни къри сосове и дипове.

След смилане, от семената може да се прави хляб или продукт подобен на соевото тофу.

От кората на стъблото на бамята се получава копринено влакно, което много лесно се извлича. То е бяло до жълто на цвят, силно, но и доста сурово.Влакното добито от стъблото на бяма може да се усуче в прежда, въже и зебло, поради което е намерило приложение при изработка на рибарски въдици, капани за дивеч, хамаци и други.Стъблото е било използвано също и за производство на хартия и картон. Листата от бамята и сухите шушулки от семената понякога са били използвани като храна за добитъка, а листните връхчета са давани на тревопасните.Клеят на бамята е добавян като лепило при гланциране на хартията в Китай.

Оказва се, че семената на бамята са изключително маслодайни. Така например от някои сортове може да се добие до 40% масло. Едно от много интересните приложения на бамята е употребата на маслото й като биогориво.

Според проучване, проведено през 2009-та година, освен като здравословен заместител на кафето, семената от бамя се оказват и чудесен потенциален заместител на бензина.